Aug 22, 2012, 2:49 PM

Нежелани гости

  Poetry
759 0 4

Тази вечер посрещам гости.

Не е като да съм ги канил,

но идват, защото със

страданието си съм ги бил нахранил.

Първа дойде тишината,

настани се мълчаливо до мен. 

Заглуши всички смехове в мъглата,

а аз останах в стаята безмълвен.

Следваща дойде болката, 

бързаше тишината да настигне.

Дойде и толкова,

настани се и не искаше да си замине.

Трета бе тъгата.

Усмихна ми се някак игриво,

сетне разпери ръце и закри дъгата,

закри цялото небе красиво.

Последна беше самотата,

пристъпи бавно и затвори след себе си вратата.

Седна при мен и ме прегърна,

прошепвайки ми, че щастие вече не ще  зърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослав Цветанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хей, млади човече,имаш цял един живот пред теб...
    Това стихо е подходящо за някой на преклонна възраст
    Нека младостта и любовта бъдат твоите орисници!!!
  • Тъжно, тъжно за млади хора като теб... Защо е тази тъга у вас? Не се отчайвайте толкова лесно, животът е пред вас и ви чакат още толкова прекрасни мигове! Въпреки това стихотворението е хубаво, поздрави. И се вслушай в съвета за заменяне на орисниците.
  • Можеш да ги прогониш и да настаниш Вяра,Надежда и Любов.Хубаво стихотворение.
  • И ти едни орисници си намерил...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...