юли 2015 Румяна Славова
Устните ти, с вкус на дъжд,
ветровете буйни ги целуват.
Изсушават - с темперамента на мъж
и тихи сетне се сбогуват.
Кожата ти, с аромат на дъжд,
слънчеви лъчи погалват.
Оцветяват - в тъмна ръж
и в лунен сън потъват.
В очите ти, с цвета на дъжд,
неми облаци се взират.
Изсмукват влагата им наведнъж
и в посоки неизвестни отпътуват.
За мен изливай своя нежен дъжд!
Ще те попивам всеки път,
като земя пресъхнала от жад
и никога не ще си ида!
© Румяна Славова Всички права запазени