Нежна стихия
С премяна от нежност самодива съм бяла,
с венец от звезди в косите коприна,
в очите блести вселената цяла,
росата следнощна нозете ми мие.
И боса танцувам по росни поляни,
на утрото първи ме галят лъчите
и впива се в кожата на пролет ухание,
от сънища стават реалност мечтите.
И нямам умора, коктейли от вятър
на глътки живителни пия и с него
се сливам, политам там някъде,
в простора далечен да стигна небето.
Аз съм стихия от страсти и нежност,
в ръцете ми скрита е бяла магия,
разливам се тихо в реки от безбрежност
и нека от мен този свят да отпие.
И нека да няма болка стаена,
и нека да няма разбити сърца.
За да давам живот аз съм родена.
Здравей! Приятно ми е - Любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Битолска Всички права запазени
