Нежни безсъници...
Сърп от луна
рисува
по гърба на нощта
с нежност
малки
звездни сърчица...
а тя...
чернокоса, красива
с влюбена
женска душа
съблякла
без срам
звездната дреха,
гола и топла,
нежно се люби
с небето...
усетил
тайнствена страст
притичал
полъхът свеж,
тихо люлее гората...
целува
всяко листо,
милва
с трепет стеблата...
прошумява...
и кротко
в тревата се скрива...
а някой
някъде там...
от мислите ми нежни
погален заспива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
