Отново нощ... Лазурът син угасва...
Потъваш ти във сън ненарушим,
а във главата ми като светкавица проблясва
едничка мисъл - че си мой любим...
И с нежност преизпълва се сърцето.
Аз милвам те с разнежени очи
и шепна всичко онова, което
в душата ми, тъй влюбена, гори...
И чуствата, в кръвта ми запламтяли,
не ме оставят дълго да заспя.
... Знам, всички други вече са заспали,
но още малко аз ще постоя... ...