Нежност
Отново нощ... Лазурът син угасва...
Потъваш ти във сън ненарушим,
а във главата ми като светкавица проблясва
едничка мисъл - че си мой любим...
И с нежност преизпълва се сърцето.
Аз милвам те с разнежени очи
и шепна всичко онова, което
в душата ми, тъй влюбена, гори...
И чуствата, в кръвта ми запламтяли,
не ме оставят дълго да заспя.
... Знам, всички други вече са заспали,
но още малко аз ще постоя...
... До утрото! Когато теменужен
ще ме посрещне твоя поглед засиял.
... Сънят не ми е вече никак нужен,
щом своята любов на мен си дал...
Потъваш ти във сън ненарушим,
а във главата ми като светкавица проблясва
едничка мисъл - че си мой любим...
И с нежност преизпълва се сърцето.
Аз милвам те с разнежени очи
и шепна всичко онова, което
в душата ми, тъй влюбена, гори...
И чуствата, в кръвта ми запламтяли,
не ме оставят дълго да заспя.
... Знам, всички други вече са заспали,
но още малко аз ще постоя...
... До утрото! Когато теменужен
ще ме посрещне твоя поглед засиял.
... Сънят не ми е вече никак нужен,
щом своята любов на мен си дал...
© Магдалена Василева All rights reserved.
