14.03.2014 г., 13:00

Нежност

870 0 1
Не са ръцете ти —
душата ти ме гали,
нощта е нежна
и някак си е друг света.
А всичко онова,
което сме желали,
се случва точно тук,
единствено сега.
Не ме целувай
утре за раздяла,
не казвай нито дума ти.
Това, което тази
нощ ми даде,
е вечен огън
за самотни дни.
Аз тръгвам,
но душата ми остава
там някъде,
в онази нежна нощ.
В едно съм сигурна:
не съществува
между нас раздяла,
а нещо истинско,
което ме изпълва с мощ.

 07.03.2014г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...