Нежност
Вплитаме ръце в ръце,
целуваме се с устни жадни,
тупти сърце в сърце -
кърви от ударите безпощадни.
Няма думи по-красиви
от тези, що изричаш,
нежността ти вдъхва нови сили,
че винаги така ще ме обичаш.
Бих запазил аз момента,
времето бих спрял сега,
но съдбата ни е диригента
тя дава и отнема пак мига.
И тъй с нежности и ласки
отминават нашите дни,
живеем без преструвки и без маски,
забравили за болки и тъги.
Вплели пак ръце в ръце,
спомняме си с нежност за тогава,
когато биеше сърце в сърце,
а любовта ни все същата остава.
О’ Донован
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Николов Всички права запазени
