3.02.2011 г., 20:46

Нежност

1.4K 0 17

Ти идваш във съня ми уханна, тиха, нежна.

Погалвам те с ръка и тихо ти шептя.

 

Любов неземна, земна красота!

Ти, мое щастие, превзело ме изцяло.

Ти, мое нежно огледало.

 

Върти се времето,

а  в  мен страстта бушува!

 

Аз искам да е  дива,

нежна и красива!

 

Аз търся те отново и отново.

 

Живея с теб, нашепвам ти слова.

Душата ми живее с твоя дневен ритъм.

 

И ден след ден уханието

ти ме следва и разнищва.

 

Усмивката ти щом е на лицето,

душата ти е светла, лъчезарна, подобава сладка!

 

О, сладост моя, мила моя скъпоценност!

Замирам  във очакване,  когато

гласа ти чуя и  въздъхна  облекчено...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честито Благовещение, Роси!
    Благодаря ти за отзива и вниманието!
    Харесвам стихотворенията ти!
    Успех!
  • Честита пролет и на теб, Мони
    уловил си уханието на нежността
  • Благодаря ти, Мария!
  • Нежно, влюбено, прекрасно !
  • Благодаря ти, Даниел!
    Много се радвам, че са ти харесали!
    Здраве и успех ти желая!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...