3 feb 2011, 20:46

Нежност

  Poesía
1.4K 0 17

Ти идваш във съня ми уханна, тиха, нежна.

Погалвам те с ръка и тихо ти шептя.

 

Любов неземна, земна красота!

Ти, мое щастие, превзело ме изцяло.

Ти, мое нежно огледало.

 

Върти се времето,

а  в  мен страстта бушува!

 

Аз искам да е  дива,

нежна и красива!

 

Аз търся те отново и отново.

 

Живея с теб, нашепвам ти слова.

Душата ми живее с твоя дневен ритъм.

 

И ден след ден уханието

ти ме следва и разнищва.

 

Усмивката ти щом е на лицето,

душата ти е светла, лъчезарна, подобава сладка!

 

О, сладост моя, мила моя скъпоценност!

Замирам  във очакване,  когато

гласа ти чуя и  въздъхна  облекчено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Честито Благовещение, Роси!
    Благодаря ти за отзива и вниманието!
    Харесвам стихотворенията ти!
    Успех!
  • Честита пролет и на теб, Мони
    уловил си уханието на нежността
  • Благодаря ти, Мария!
  • Нежно, влюбено, прекрасно !
  • Благодаря ти, Даниел!
    Много се радвам, че са ти харесали!
    Здраве и успех ти желая!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....