28.06.2010 г., 12:11

Нека да остана

746 0 1

Искам пак да лягам на ръката ти,

не, не искам вече да раста

и не искам бялото в косата ти

да излиза бързо пред света.

Искам да остана още малко, моля.

Не, не искам друго вкъщи.

Знам, че за добро е, трябва воля –

моля ти се, татко, ти недей се мръщи.

Искам всяка сутрин да се будя

от гласа на мама „Хайде, ставай!

Аз какво да сготвя пак се чудя,

ставай ти, недей се излежавай”

Искам да си върна дните, старите,

тук пораснах, тук е моят дом,

тук са скрити щастието и кошмарите

в къщата мъничка без балкон.

Искам да остана още само ден –

глупаво е, искам да остана,

детството да си остане вечно с мен,

искам и да спя при теб и мама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах, Яна. Малко ме натъжи...

    "Искам да си върна дните, старите,

    тук пораснах, тук е моят дом,

    тук са скрити щастието и кошмарите"


    Тъжно е, но всеки пораства. Най-хубавото е когато си дете, у дома с мама и тате. Усетих желанието ти да не си тръгваш. Силен стих.
    В душата си бъде винаги дете.
    Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...