Нека да остана
Искам пак да лягам на ръката ти,
не, не искам вече да раста
и не искам бялото в косата ти
да излиза бързо пред света.
Искам да остана още малко, моля.
Не, не искам друго вкъщи.
Знам, че за добро е, трябва воля –
моля ти се, татко, ти недей се мръщи.
Искам всяка сутрин да се будя
от гласа на мама „Хайде, ставай!
Аз какво да сготвя пак се чудя,
ставай ти, недей се излежавай”
Искам да си върна дните, старите,
тук пораснах, тук е моят дом,
тук са скрити щастието и кошмарите
в къщата мъничка без балкон.
Искам да остана още само ден –
глупаво е, искам да остана,
детството да си остане вечно с мен,
искам и да спя при теб и мама.
© Яна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Искам да си върна дните, старите,
тук пораснах, тук е моят дом,
тук са скрити щастието и кошмарите"
Тъжно е, но всеки пораства. Най-хубавото е когато си дете, у дома с мама и тате. Усетих желанието ти да не си тръгваш. Силен стих.
В душата си бъде винаги дете.
Поздрав!