Искам пак да лягам на ръката ти,
не, не искам вече да раста
и не искам бялото в косата ти
да излиза бързо пред света.
Искам да остана още малко, моля.
Не, не искам друго вкъщи.
Знам, че за добро е, трябва воля –
моля ти се, татко, ти недей се мръщи.
Искам всяка сутрин да се будя
от гласа на мама „Хайде, ставай!
Аз какво да сготвя пак се чудя,
ставай ти, недей се излежавай” ...