Нека дъжд на гроба му вали
и тази почва смъртна упои.
И цветята свежи забрави,
дори и те са ненужни.
Нека дъжд на гроба му вали
и небето него да зове.
Спомена за него запомни,
това дължиш му поне.
Нека дъжд на гроба му вали
и луната за него да плаче.
За него да светят звезди,
защото и него няма го вече.
© Николета Попова Всички права запазени