НЕКА САМО ТЕ ПОГЛЕДАМ
НЕКА САМО ТЕ ПОГЛЕДАМ
Толкова тихо е в твоята стая.
Ти спиш с усмихнато лице.
Но седна ли до тебе – зная –
ще те събуди моето сърце.
Не, няма да те будя, мила.
Навън е мрак и тишина.
Нощта във себе си е скрила
от твойта тиха топлина.
Но нека само те погледам,
тъй, както гледа те луната,
и ще си ида, без да вземам
на твоя сън крилата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
