Dec 19, 2005, 10:00 AM

НЕКА САМО ТЕ ПОГЛЕДАМ

  Poetry
1.3K 0 7

НЕКА САМО ТЕ ПОГЛЕДАМ

 

Толкова тихо е в твоята стая.

Ти спиш с усмихнато лице.

Но седна ли до тебе – зная –

ще те събуди моето сърце.

 

Не, няма да те будя, мила.

Навън е мрак и тишина.

Нощта във себе си е скрила

от твойта тиха топлина.

 

Но нека само те погледам,

тъй, както гледа те луната,

и ще си ида, без да вземам

на твоя сън крилата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...