Нека се пришия
"Нека се пришия"
Не плачи ми, мило Либе,
остави сълзите си на мене,
по тревите да ги ръся,
по тревите и горите.
По пътеки, дето двама
ще открием и преминем,
до реките, дето жадни
ще отпием и починем.
В ранна сутрин, мило Либе
де звездици още светят,
боса с вятъра ще ти повея,
като вейка върбова ще ти запея.
В ръце ме искаш, нека се пришия
като труд, умора и тъга.
Мило Либе, с труд се аз обичам
до премала и до гроба.
06 март 2010
http://www.youtube.com/watch?v=uUb0Fcz02-8
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
