20.04.2015 г., 18:29

Нека твориме Любов

1.3K 0 11

Искаш ли днес да твориме поезия?
Буквите бавно ще изписвам с език.
Тялото твое ще бъде тетрадката,
аз върху него ще напиша и стих.

Искаш ли днес ти да бъдеш художника?
Аз ще съм чисто и бяло платно.
Страстни картини рисувай с четката,
фантазии цветни ще създаваме с теб.

Искаш ли днес за теб да бъда китарата?
Издаваща звуци под твоите топли ръце.
Свири върху мен, изпивай ме цялата,
накарай да трепне моето жарко сърце.

Искаш ли днес за теб да бъда и музата?
Заедно да пишем ред, подир ред.
Щом във телата нежен копнеж пак потръпва,
искаш ли днес с теб да твориме Любов?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря и на Вас Тони, Кръстина,Ренета, Миночка,Ачо и Лейди Фокс!
    Наистина много ме зарадвахте с положителните си отзиви!
    Най- искрено Ви желая много светлина и нежно вдъхновение!
  • Хареса ми много .За любовта! За красивата и романтична любов!До нови стрещи с теб и твоята поезия!!!
  • Какво ли не прави с нас любовта!Хареса ми много!
  • Какво по-хубаво и пълнокръвно от това, Плами! Много ми хареса! Поздрав!
  • Красив стих, посветен на любовта, сътворен талантливо!
    Поздрави и от мен!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...