В сънищата ми пристигаш,

като неканен гост.

Съмнително намигаш

и вдигаш чашата за тост.

Не знам защо с теб се срещаме,

но не наяве.

Там се прегръщаме, целуваме,

а на сутринта гледам в огледалото с възклицание „Да бе!?"

Сърцето ми друго го вълнува,

а по цяла вечер твойто име то бълнува.

Кой си ти? Какво търсиш в моя сън,

нали си с нея... не тук... а там навън.

Сега в главата ми бродят въпросителни

и мисли леко съмнителни.

Спя още, а е време за събуждане,

а ти в съня усещаш, че е време за довиждане...

Казваш, че ще се срещнем отново тук,

посягаш към мен... с целувка, не с юмрук.

Ще се видим на същото място,

надявам се довечера да ми стане ясно,

защо в съня сълзите ми бършеш,

а нали всъщност нищо не търсиш.

Кажи на човека до теб какво чувстваш...

няма да съжаляваш...

само спри сънищата ми да посещаваш.

`eFm1_