Неканен гост
В сънищата ми пристигаш,
като неканен гост.
Съмнително намигаш
и вдигаш чашата за тост.
Не знам защо с теб се срещаме,
но не наяве.
Там се прегръщаме, целуваме,
а на сутринта гледам в огледалото с възклицание „Да бе!?"
Сърцето ми друго го вълнува,
а по цяла вечер твойто име то бълнува.
Кой си ти? Какво търсиш в моя сън,
нали си с нея... не тук... а там навън.
Сега в главата ми бродят въпросителни
и мисли леко съмнителни.
Спя още, а е време за събуждане,
а ти в съня усещаш, че е време за довиждане...
Казваш, че ще се срещнем отново тук,
посягаш към мен... с целувка, не с юмрук.
Ще се видим на същото място,
надявам се довечера да ми стане ясно,
защо в съня сълзите ми бършеш,
а нали всъщност нищо не търсиш.
Кажи на човека до теб какво чувстваш...
няма да съжаляваш...
само спри сънищата ми да посещаваш.
`eFm1_
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евита Всички права запазени
Иска ми се и на мен да е така... 
