23.09.2023 г., 20:12

Нелюбовно

1.5K 4 12

 

Защо да те обичам?
В теб няма нищо ново.
Повтарят се нещата
отново и отново.
Наивно е, да мислим,
че с теб сме уникални.
Напразно ръсим думи
досадни и банални.
Мълчанието също

повтаря се стократно.
Навярно просто трябва
да правим наобратно.
Да гледаме далече,

опрели гърбовете.

Да цъфнем и увехнем

смирени като цвете.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • То е нелюбовно, но всъщност е любовно.
  • За първи път ми се случва да напиша един и същи коментар за различни произведения ето го и коментара:

    както е казал поета - "Едвам узрей плодът, и гледаш – пада..."
    като мога да добавя моето продължение:
    "Треперя, всичко е прекрасно.
    Изгрява и залязва любовта.
    А следващо листо безгласно
    напомня ми за вечността..."
  • Защо е слонът с жълта прашка?!
    Навярно той е малко "би"?
    Осанката му е юнашка
    и всички чуха, как пърди.
    Или е само невъзпитан,
    нарочно прави, на инат.
    Безсмислено е, да го питам.
    Живеем в ЛГБТ свят.
  • Ясно, ясно! Несериозно отношение към поезията. Забавляваш се.
  • "Защо е слонът с жълта прашка?"
    Така е по - ритмично.
    Ако си затворя очите за словореда и правописа ти, имаш чувство за хумор.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...