Ненадейни трепети
В черупките на ненадейни трепети
сте носили най-крехките вини.
Опазили сте хилядите шепоти
от разговори в непорочни дни.
Били ли са дърветата свидетели
на оня тъжен, нереален мъж,
със който сте вървели и са светили
подметките ви в плачещия дъжд?
Но само мокра роза на прозореца
напомняла е,че навън вали.
Страстта ви се е смеела със сто лица
и лъжела, че няма да боли..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
