20 abr 2018, 22:50

Ненадейни трепети 

  Poesía
486 0 3

В черупките на ненадейни трепети

сте носили най-крехките вини.

Опазили сте хилядите шепоти

от разговори в непорочни дни.

 

Били ли са дърветата свидетели

 на оня тъжен, нереален мъж,

със който сте вървели и са светили

подметките ви в плачещия дъжд?

 

Но само мокра роза на прозореца

 напомняла е,че навън вали.

Страстта ви се е смеела със сто лица

и лъжела, че няма да боли..

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??