31.08.2010 г., 19:46 ч.

Ненаказан стих 

  Поезия » Философска
693 0 0

Роса, земя, отрова, мус,

отекващо небе се всмуква,

опиши ми битието, в което те откраднах,

обрисувай сянката с брокат,

мъртъв свят, отровен, земен, прелест

на брега на ухание, вливат се гондоли в корените стари,

напомнят ми за грапавата мъка,

изтръгвах струни на китари,

думи-наказание... спомен за дихание!

© Владислав Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Момчето си отива. Безвъзвратно. Жарта в очите му – на прах и пепел. В душата му ръжда. (Била е златн...
  • Аз съм само река – отразила света огледално, водна нимфа душата ми – болка по пътя влече. Щом звезди...
  • Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....

Още произведения »