Aug 31, 2010, 7:46 PM

Ненаказан стих

959 0 0

Роса, земя, отрова, мус,

отекващо небе се всмуква,

опиши ми битието, в което те откраднах,

обрисувай сянката с брокат,

мъртъв свят, отровен, земен, прелест

на брега на ухание, вливат се гондоли в корените стари,

напомнят ми за грапавата мъка,

изтръгвах струни на китари,

думи-наказание... спомен за дихание!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислав Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....