Ти си вятърът, галещ косите,
ухаещ на рози и минало,
в което до болка е имало
от онази страст във очите.
Ти си онази проклета отрова!
Разливаш се в моите вени...
Целувам те с устни ранени,
в ръцете ти слагам подкова.
Аз късмет от сърце ти желая,
да намериш любовта си - голямата,
да затвориш в душата си раната,
да ù покажеш пътя към рая. ...