28.07.2019 г., 11:46 ч.

Необикновено чудо 

  Поезия
590 3 3

Как искам да те нарисувам, но такава, 

каквато си във моите мечти.

Не съм художник, не преследвам слава

и за това започнах със звезди.

 

Листа не стигна всички да поставя

и почнах да рисувам сърчица.

Във всяко се опитвах да позная

пулса ти и нежната душа.

 

После нарисувах и дъгата

извила се от някъде до тук.

Опитах отпечатък на ръката

и стана чудо, пъстротата чух.

 

И птици сложих и цветя уханни,

дори поставих слънчеви лъчи.

За две сълзи, местенце не оставих,

но за каво са ми в очите ти сълзи?

 

Листа тогава почна да танцува

размахал нерисувани крила.

Разбрах, че те във тебе съществуват,

покълнали от моята душа. 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??