Необикновено чудо
Как искам да те нарисувам, но такава,
каквато си във моите мечти.
Не съм художник, не преследвам слава
и за това започнах със звезди.
Листа не стигна всички да поставя
и почнах да рисувам сърчица.
Във всяко се опитвах да позная
пулса ти и нежната душа.
После нарисувах и дъгата
извила се от някъде до тук.
Опитах отпечатък на ръката
и стана чудо, пъстротата чух.
И птици сложих и цветя уханни,
дори поставих слънчеви лъчи.
За две сълзи, местенце не оставих,
но за каво са ми в очите ти сълзи?
Листа тогава почна да танцува
размахал нерисувани крила.
Разбрах, че те във тебе съществуват,
покълнали от моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
