Необикновено чудо
Как искам да те нарисувам, но такава,
каквато си във моите мечти.
Не съм художник, не преследвам слава
и за това започнах със звезди.
Листа не стигна всички да поставя
и почнах да рисувам сърчица.
Във всяко се опитвах да позная
пулса ти и нежната душа.
После нарисувах и дъгата
извила се от някъде до тук.
Опитах отпечатък на ръката
и стана чудо, пъстротата чух.
И птици сложих и цветя уханни,
дори поставих слънчеви лъчи.
За две сълзи, местенце не оставих,
но за каво са ми в очите ти сълзи?
Листа тогава почна да танцува
размахал нерисувани крила.
Разбрах, че те във тебе съществуват,
покълнали от моята душа.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
