28.02.2007 г., 16:40

Необмислена чаша

984 0 2
                                          на Ваня
     Не сте ли се напивали от обич?
     От щастие
     не сте ли се напивали?
     Или от болката,
     която като огън
     от цигара
     пари!
     Не сте ли се напивали!
     За да останете със себе си.
     Поне за малко.
     И мракът да налива.
     Нима не се напивате?!
     За да оставите няколко глъгки
     за мъртвите.
     И за да сте
     неповторимо индивидуални.
     Прозиращи обратността 
     на кръговратите.
     Не сте ли се напивали?
     До смърт! Поне веднъж!
     Не сте...
     Прилича ви да ослепеете...
     И там, зад пълната 
     обмисленост,
     се ражда вашата
     обреченост.
     БЛАГОСЛОВЕНА ДА Е
     НЕОБМИСЛЕНАТА ЧАША!
                            1978 г.


                            на Ваня
     БЛАГОСЛОВЕНА ЛИ Е ОЩЕ
                    необмислената чаша?
     Стене гордата ни рана -
     да, излъгахме се някак.
     Гледат ни от всеки ъгъл,
     спъват ни във бариери,
     умно, точно, пресметливо
     по крилата ни замерват.
     Невъзможни сме. И луди.
     Тръгнахме сами към болката
     без да знаем -
                    и от погледи
     раните болят -
                    до кокала.
     ... Тръгвайте вие - спокойно доволни,
     хитро прескочили
                    земната болка.
     Ние оставаме - грешни и странни,
     с прашни души,
     натежали
     от вашите камъни.
                              1983 г.
   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...