Необмислена чаша

                                          на Ваня
     Не сте ли се напивали от обич?
     От щастие
     не сте ли се напивали?
     Или от болката,
     която като огън
     от цигара
     пари!
     Не сте ли се напивали!
     За да останете със себе си.
     Поне за малко.
     И мракът да налива.
     Нима не се напивате?!
     За да оставите няколко глъгки
     за мъртвите.
     И за да сте
     неповторимо индивидуални.
     Прозиращи обратността 
     на кръговратите.
     Не сте ли се напивали?
     До смърт! Поне веднъж!
     Не сте...
     Прилича ви да ослепеете...
     И там, зад пълната 
     обмисленост,
     се ражда вашата
     обреченост.
     БЛАГОСЛОВЕНА ДА Е
     НЕОБМИСЛЕНАТА ЧАША!
                            1978 г.


                            на Ваня
     БЛАГОСЛОВЕНА ЛИ Е ОЩЕ
                    необмислената чаша?
     Стене гордата ни рана -
     да, излъгахме се някак.
     Гледат ни от всеки ъгъл,
     спъват ни във бариери,
     умно, точно, пресметливо
     по крилата ни замерват.
     Невъзможни сме. И луди.
     Тръгнахме сами към болката
     без да знаем -
                    и от погледи
     раните болят -
                    до кокала.
     ... Тръгвайте вие - спокойно доволни,
     хитро прескочили
                    земната болка.
     Ние оставаме - грешни и странни,
     с прашни души,
     натежали
     от вашите камъни.
                              1983 г.