Неоценена
Целувки ако бе по мен оставил,
едва ли щях с вода да ги отмия,
но твоите ръце със похот само
разкъсаха любовната магия...
Със нежност ако бе погледнал,
в очите ми дълбоки би открил
и истина, и доброта невзета,
от златни нишки някой ги е сътворил.
И беше пратил Бог за мен -
сърдечност, чистота и свята обич,
и дарбата да задържа във плен
сърцата във любовен обръч.
От теб останах си неоценена -
забравена и зад перде от дим,
реши, че мога да съм подменена,
по пътищата свои да вървим.
Но днес съм вятър и през теб ще мина,
ела, врата широко отвори,
защото ще премина с трясък
и много, много ще те заболи.
От мен ако останало е нещо,
стопли го със душа, с любовен дъх,
ако ли не, то грехове не трупай,
защото тежко пада се от връх...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени