Неоценена

Целувки ако бе по мен оставил,

едва ли щях с вода да ги отмия,

но твоите ръце със похот само

разкъсаха любовната магия...

Със нежност ако бе погледнал,

в очите ми дълбоки би открил

и истина, и доброта невзета,

от златни нишки някой ги е сътворил.

И беше пратил  Бог за мен -

сърдечност, чистота и свята обич,

и дарбата да задържа във плен

сърцата във любовен обръч.

От теб останах си неоценена -

забравена и зад перде от дим,

реши, че мога да съм подменена,

по пътищата свои да вървим.

Но днес съм вятър и през теб ще мина,

ела, врата широко отвори,

защото ще премина с трясък

и много, много ще те заболи.

От мен ако останало е нещо,

стопли го със душа, с любовен дъх,

ако ли не, то грехове не трупай,

защото тежко пада се от връх...