Неочакван дъжд
Неочакван дъжд
Беше топло, беше лято,
когато каза ми с тъжен глас:
"Сбогом, обич, сбогом, злато,
трябва друга да обичам аз.
Лято бе, но заваля,
щом тези думи ти изрече,
пророни ти една сълза,
която право в сърцето ми се стече.
Ала щом си решил: "Върви!"
Да, тя е твоето момиче,
грях е да ти кажа: "Спри",
да ти кажа колко те обичам.
Знам, че няма ти да ме забравиш,
този дъжд неслучайно вали,
той иска белег да остави
и от него вечно да боли.
През сълзи признавам, че си мъж,
с който да бъда е грях и не мога,
ранява ни неочакваният дъжд
и в раните налива болка.
И небето се нажали и разплака,
но вятърът отвя те, безмилостно задуха,
не разбра, че още искаме да бъдем двама,
не изчака и последната целувка...
22.07.2005
Беше топло, беше лято,
когато каза ми с тъжен глас:
"Сбогом, обич, сбогом, злато,
трябва друга да обичам аз.
Лято бе, но заваля,
щом тези думи ти изрече,
пророни ти една сълза,
която право в сърцето ми се стече.
Ала щом си решил: "Върви!"
Да, тя е твоето момиче,
грях е да ти кажа: "Спри",
да ти кажа колко те обичам.
Знам, че няма ти да ме забравиш,
този дъжд неслучайно вали,
той иска белег да остави
и от него вечно да боли.
През сълзи признавам, че си мъж,
с който да бъда е грях и не мога,
ранява ни неочакваният дъжд
и в раните налива болка.
И небето се нажали и разплака,
но вятърът отвя те, безмилостно задуха,
не разбра, че още искаме да бъдем двама,
не изчака и последната целувка...
22.07.2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
