Неочаквана гостенка
През малкото прозорче надникна лъч светлина,
очите ми заблестяха, стопли се моята душа!
С поздрав ведър ме обгърна и ми рече- тук ще постоя.
Ще почакам на вратата ти да се похлопа,
туй ще бъде моята сестра - Любовта!
Тя е тъй красива, тъй всеотдайна...
Но ти не се страхувай – подай ръка!
Прегърни я! Не се отдавай на суета!
В дома ти щом прекрачи – говори ù...
Не я оставяй в самота.
Другар бъди ù ти единствен –
а тя ще те възнагради с корона златна
и царствена дъщеря!
... И така богат на щастие ще бъдеш до край света!
В тоз час похлопа се на моята врата – отворих веднага.
Там пред прага ми стоеше красивата девойка,
усмихната и с прелестна снага,
очакваше с поздрав да я уловя.
Сърцето ми туптеше, ръцете ми трепереха,
тя тъй красива бе... В прегръдките си ме пое!
Нежно ме погледна и ми рече:
Май неподготвен бе?
Реших и аз да кажа нещо по съвет:
За Любовта, принцесо моя, подготовка няма!
Тя идва неусетно, изведнъж – като пирует.
И който те остави да си идеш –
тогава оставаш спомен в силует!
© Жени Петкова Всички права запазени