15.09.2010 г., 22:11

Неочаквана гостенка

1.1K 0 0

                                                    Неочаквана гостенка

 

През малкото прозорче надникна лъч светлина,

очите ми заблестяха, стопли се моята душа!

С поздрав ведър ме обгърна и ми рече- тук ще постоя.

Ще почакам на вратата ти да се похлопа,

туй ще бъде моята сестра - Любовта!

 

Тя е тъй красива, тъй всеотдайна...

Но ти не се страхувай – подай  ръка!

Прегърни я! Не се отдавай на суета!

В дома ти щом прекрачи – говори ù...

Не я оставяй в самота.

 

Другар бъди ù ти единствен –

а тя ще те възнагради с корона златна

и царствена дъщеря!

... И така богат на щастие ще бъдеш до край света!

 

В тоз час похлопа се на моята врата – отворих веднага.

Там пред прага ми стоеше красивата девойка,

усмихната и с прелестна снага,

очакваше с поздрав да я уловя.

 

Сърцето ми туптеше, ръцете ми трепереха,

тя тъй красива бе... В прегръдките си ме пое!

Нежно ме погледна и ми рече:

Май неподготвен бе?

 

Реших и аз да кажа нещо по съвет:

За Любовта, принцесо моя, подготовка няма!

Тя идва неусетно, изведнъж – като пирует.

И който те остави да си идеш –

тогава оставаш спомен в силует!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жени Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...