5.04.2008 г., 22:18

Неочаквано очакване...

1.4K 0 4

                      Шепот,
                                     крясък,
                                                     прилив...

                      Темперамент на морето!
                        
                      Шепот,
                                     крясък,
                                                     прилив...
                        
                       Ритъм на сърцето!
                         
                       Шепот,
                                      крясък,
                                                      прилив -
                          
                       търся  във  ЧОВЕКА!

 

                       Шепот...
                                        Тишина
                                                        и  Отлив -

                        аз  откривам в НЕГО!

                                             
                       

                          

                                            

                                                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
  • Аплодирам те най-сърдечно!
  • Като добрата ФЕЯ,СТЕ МАГДАЛЕНА !!! И не само към мен,а към всички!!!ДАРЯВАТЕ Толкова ТОПЛИНА !!!... А и стиховете ВИ,са изпълнени с истинско вълшебство!!!Благодаря Ви за хубавото и топло орисване!!!
  • В живота има повече тишина и отливи...
    Хубав стих...истински...! с обич, Марина.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...