Неонова реклама свети,

предлага щастие безбрежно;

циганка, раздаваща съвети

срещу двайсет лева неизбежно.

Момиче, докосвано с наслада,

обещава лека нежност

на минувачите, изпълнени с досада

от бъдещето безнадеждно.

На спирката, обгърната от мрак,

стои сама една жена,

гевреците разнася пак

с безконечната им топлина.

Не предлага ласки и реклами,

не пълзи като змия,

само със храна ги мами

отегчените на таз земя.

И сред тела, неоново угаснали,

дарява хляб и топлина

на търсещите, непораснали

сред фалшиви ласки и тъма.