Неосъществимата мечта...
Ако имам аз една мечта,
как може да се сбъдне тя?
Много ли искам от света,
да бъда обичана жена
и майка на две деца...
Да кажа "да" на правилния мъж,
да изживея живота си като миг и наведнъж!
Сърцето не грешяло, мислеше си тя,
но докога ще живее в своята мечта?!
Дали ще дойде миг, щастлив за мен,
ще срещна ли мъж, който да не е студен?
Не искам много от живота,
а се скитам все без посока.
Тъжно минават дните ми,
жалки са мечтите ми...
Всичко е един копнеж желан
в свят от злоба неразбран.
Жадувам за усмихнатите си очи,
но в тях има единствено сълзи.
Сълзи и мъка тежка
от собствената ми грешка.
Грешка, че допуснах да ме пренебрегват,
да ме тъпчат и упрекват.
Най - хубавите ми години минаха в страдание
и вместо в радост - в пълно отчаяние.
Искам аз часовника да спра
и да променя своята съдба.
Времето назад да върна
и живота си да преобърна.
Да не допускам да бъда наранена,
защото от лъжи съм уморена.
Искам щастие за двама,
а душата ми е жива рана,
добър човек, с който живота си да изживея,
да не плача, а да се смея!
Да се обичаме и да си помагаме,
проблемите заедно да разрешаваме.
Много ли искам от света,
дано се сбъдне моята мечта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Димитрова Всички права запазени
