Неосъществимата мечта...
Ако имам аз една мечта,
как може да се сбъдне тя?
Много ли искам от света,
да бъда обичана жена
и майка на две деца...
Да кажа "да" на правилния мъж,
да изживея живота си като миг и наведнъж!
Сърцето не грешяло, мислеше си тя,
но докога ще живее в своята мечта?!
Дали ще дойде миг, щастлив за мен,
ще срещна ли мъж, който да не е студен?
Не искам много от живота,
а се скитам все без посока.
Тъжно минават дните ми,
жалки са мечтите ми...
Всичко е един копнеж желан
в свят от злоба неразбран.
Жадувам за усмихнатите си очи,
но в тях има единствено сълзи.
Сълзи и мъка тежка
от собствената ми грешка.
Грешка, че допуснах да ме пренебрегват,
да ме тъпчат и упрекват.
Най - хубавите ми години минаха в страдание
и вместо в радост - в пълно отчаяние.
Искам аз часовника да спра
и да променя своята съдба.
Времето назад да върна
и живота си да преобърна.
Да не допускам да бъда наранена,
защото от лъжи съм уморена.
Искам щастие за двама,
а душата ми е жива рана,
добър човек, с който живота си да изживея,
да не плача, а да се смея!
Да се обичаме и да си помагаме,
проблемите заедно да разрешаваме.
Много ли искам от света,
дано се сбъдне моята мечта...
© Диляна Димитрова All rights reserved.
