12.04.2012 г., 13:49 ч.

Неподредени мълчания 

  Поезия » Любовна
736 0 3

Неподредени  мълчания



Във нощите тихи

оставам със себе си,

приглушено стискам в шепи

любовта ти,

в очите ми

твоята обич ме догонва.

Плахо на себе си казвам,

че имам те,

но от суеверие

прогонвам идеята.

И седнала тихо във ъгъла,

моля се

моето очакване

да е истина.

Ти си ми истински.

И нека ги има

нощите тъмни,

и нека пожари

вият в косите ми,

и нека любовни пламъци

да изгарят очите ми,

аз дъха ти усещам

все още

в ушите си.

И нека в тихите утрини

завеси на самота

да изчезват неканени,

и нека допусна

моменти на случване,

в мълчание нека

дочувам следите ти.

Пътят към тебе е труден,

но въпреки всичко

знам... ти вярваш във мен

и двамата, когато си помечтаваме

в нашия ден,

ще вкусим от миг съвършен,

от най-топлите чувства изваяни...

© Триб Трибс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно,идеално усещане.
    Начинът ти на писане е качествен и смислен,достоен човек с мисли романтични,емоционални...

    Благодаря за коментарите ти под някои от стиховете ми.Много са специални и вълнуващи,човечни.
  • Хубаво е, много!
    Жив, истинен стих, вълнува, усеща се...
    Браво!
  • Хубаво...
    Поздрав, Донка!
Предложения
: ??:??