Неподредени мълчания
Неподредени мълчания
Във нощите тихи
оставам със себе си,
приглушено стискам в шепи
любовта ти,
в очите ми
твоята обич ме догонва.
Плахо на себе си казвам,
че имам те,
но от суеверие
прогонвам идеята.
И седнала тихо във ъгъла,
моля се
моето очакване
да е истина.
Ти си ми истински.
И нека ги има
нощите тъмни,
и нека пожари
вият в косите ми,
и нека любовни пламъци
да изгарят очите ми,
аз дъха ти усещам
все още
в ушите си.
И нека в тихите утрини
завеси на самота
да изчезват неканени,
и нека допусна
моменти на случване,
в мълчание нека
дочувам следите ти.
Пътят към тебе е труден,
но въпреки всичко
знам... ти вярваш във мен
и двамата, когато си помечтаваме
в нашия ден,
ще вкусим от миг съвършен,
от най-топлите чувства изваяни...
© Триб Трибс Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубаво е, много!
Жив, истинен стих, вълнува, усеща се...
Браво! -
Хубаво...
Поздрав, Донка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Начинът ти на писане е качествен и смислен,достоен човек с мисли романтични,емоционални...
Благодаря за коментарите ти под някои от стиховете ми.Много са специални и вълнуващи,човечни.