Непогалени

           Младостта ви -

                непогалена,

          заживяла

                край чужди съдби.

          Младост -

               от слана попарена -

           укрит огън

               от хорски очи.

          Съдба тежка-

              без радост орисана,

         но с любов,

              от която боли.

          После старост -

              пята песен -

          неписана,

             пресушавала

          чужди сълзи.

             И накрая,

         мечтата

               отписана

          и загубена

               в зимни мъгли.

          Но в снега -

              там -

         кокиче обичано,

               с поклон кротък

         ще ви дари.