Непохватно те обичам
Непохватно те обичам,
ала истински -
може ли дъждът
да бъде спрян
и докрай пороят
да пречисти
всеки грях, познал
и плът, и свян...
Може ли мигът
да спре годините,
тихо да се слеем
в утринта
и като светулка
да политне
в дъхавите нощи
любовта...
Денем слънце,
от теб омагьосано,
мене да докосва
със криле,
върху тях
мечтата да ме носи
все към теб
и синьото небе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
