Непонятно... минало
Не се разстройвам,
щом по улиците капят локвени лица,
щом ме понасят над леглото ми,
душат ме и ме щавят
в покаятелната си подводност...
Не се отчайвам,
щом под моста е останал сух чувал
от спомените на отминалото лято,
щом в селската покрайнина
се носи миризма на недоизживяна мъдрост,
тъй присъща на прокълнатия храм...
Не се раплаквам
от опустялото градче
на минали приятелски целувки,
от чувството, което вдъхва
в моя сив портрет
една безумна и греховна жажда...
Тъй се раждам винаги
от изгреви и залези
под кухото и чуждо щастие,
от бури и стенания
на лунни стъклени кутии
под манастири и любовни улици...
Тъй умирам някой път
без отчаяние и плахост
от покварена душа
и плътска измет,
без капка мокрост
над овлажненото лице
на този дом
... и пуст...
... и непонятен...
щом по улиците капят локвени лица,
щом ме понасят над леглото ми,
душат ме и ме щавят
в покаятелната си подводност...
Не се отчайвам,
щом под моста е останал сух чувал
от спомените на отминалото лято,
щом в селската покрайнина
се носи миризма на недоизживяна мъдрост,
тъй присъща на прокълнатия храм...
Не се раплаквам
от опустялото градче
на минали приятелски целувки,
от чувството, което вдъхва
в моя сив портрет
една безумна и греховна жажда...
Тъй се раждам винаги
от изгреви и залези
под кухото и чуждо щастие,
от бури и стенания
на лунни стъклени кутии
под манастири и любовни улици...
Тъй умирам някой път
без отчаяние и плахост
от покварена душа
и плътска измет,
без капка мокрост
над овлажненото лице
на този дом
... и пуст...
... и непонятен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
