Apaika (Арлина) Apaika (Арлина)
2 149
Oct 11, 2007, 10:48 AM

Непонятно... минало

  Poetry
769 0 15
Не се разстройвам,
щом по улиците капят локвени лица,
щом ме понасят над леглото ми,
душат ме и ме щавят
в покаятелната си подводност...

Не се отчайвам,
щом под моста е останал сух чувал
от спомените на отминалото лято,
щом в селската покрайнина
се носи миризма на недоизживяна мъдрост,
тъй присъща на прокълнатия храм...

Не се раплаквам
от опустялото градче
на минали приятелски целувки,
от чувството, което вдъхва
в моя сив портрет
една безумна и греховна жажда...
   
Тъй се раждам винаги
от изгреви и залези
под кухото и чуждо щастие,
от бури и стенания
на лунни стъклени кутии
под манастири и любовни улици...

Тъй умирам някой път
без отчаяние и плахост
от покварена душа
и плътска измет,
без капка мокрост
над овлажненото лице
на този дом
... и пуст...
... и непонятен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0