Непознат
Непознат
Кротки тайни, гневни неистини -
низ от дни, провървяли години.
А дланта ми мълчи между длани,
набраздени от жестове и от драми.
Кой си ти? Откъде пътешестваш?
Посивял си от скитане, имаш вид на аед,
само дето в съзите не пееш
ни за обич, ни за омраза... нищо за теб!
Кой си бил? В кого ме превръщаш?
Как поиска да стигнеш до тук?
Как живота в себе си стискаш?!
Дъх без дух, без вода и без звук...
Ето! Питам една вощеница.
Кротко прелива мисъл-сълза...
Тръгва песен след птица,
а след теб плахо маха бреза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
