18 июл. 2009 г., 13:22

Непознат

967 0 24

 

 

Непознат

 

 

Кротки тайни,  гневни неистини -

низ от дни, провървяли години.

А дланта ми мълчи между длани,

набраздени от жестове и от драми.

 

Кой си ти? Откъде пътешестваш?

Посивял си от скитане, имаш вид на аед,

само дето в съзите не пееш

ни за обич, ни за омраза... нищо за теб!

 

Кой си бил? В кого ме превръщаш?

Как поиска да стигнеш до тук?

Как  живота в себе си стискаш?!

Дъх без дух, без вода и без звук...

 

Ето! Питам една вощеница.

Кротко прелива мисъл-сълза...

Тръгва песен след птица,

а след теб плахо маха бреза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Нели! Ех, тези "непознати" очаквания, колко човещина
    крият,и колко радостно нетърпение, и мъдрост:
    "wind2008 (Владимир ) 18-07-2009г. 20:01
    ...не ни е дадено да узнаем всички житейски тайни...И не можем да проследим пътя на чувствата и сълзите. Просто палим вощеница..."

    Амин!
  • кой си ти и защо ме прегръщаш
    как попива те кротко сърцето
    с теб живота ми сякаш се връща
    преоткривам в съня си детето...
  • Скъпи приятели, време е да разкрия загадката- "Непознат"... е вашият стих! Не е човек, не е лице... непознат е сътвореният от всеки един от вас, както и от мен прав ред... Благодаря ви!До следваща среща... С обич- Светлана
  • ...Поклон
  • Благодаря Ви, Приятели... сърдечно... аз също ще идвам при вас...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...