Непозната
Здравей, май за теб съм една непозната,
ненадейно изплувала в тъмното.
Усмихвам се плахо, подавам ръката
и се пръсват желания несбъднати.
Поглеждаш към мен и се чудиш коя съм;
запрелистваш минути забравени.
Но споменът бегъл е, смътен, неясен;
аз пък – само въздишка сподавена.
До тебе бях дълги и много години;
сутрин тихо те чаках на пейката.
Затоплях с дъха си студените зими,
а летем в косите ми търсеше сенките.
За теб към Небето отправях молитви
и превръщах мечтите си в жертвеник
на обич, която във мене поникна
безответна, изплакана в песните.
За теб си останах една непозната
със очи – езера непресъхнали...
Сияние започва да сипе позлата,
аз си тръгвам... преди да е съмнало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
