Ти бързай влако! --- тя е срещу мен.
Връхлитат планини в стъклото
и жиците са като бяла прежда,
а хижите с боровете растат;
селцата се разгръщат като карти,
в браздите бели ни следа ---
прикляка всичко туй и бяга.
Шишето бира е пред мен и тя.
януари 1990 г.
© Лъчезар Цонев Всички права запазени