21.01.2018 г., 8:55

Непознати

742 4 19

Отново сме напълно непознати,
а спахме във едно легло до вчера,
зачеркнали сме Божи постулати,
Ти беше Марс, а аз за теб - Венера.

 

На две полукълба сега живеем,
ти севера превзе, а аз пък Юга,
и вместо трудности да преодолеем
за мен си чужд, а ти си търсиш друга.

 

Балона на търпението се спука,
преля недоверчивата ни чашка,
дали от мързел или пък от скука
подхванахме кавга като играчка.

 

Тъй всеки е тревожен, огорчен
и прави крачка в грешната посока,
а Господ отстрани е натъжен..
Кога ще си научим ний урока?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...