Непознати
Безгласните "обичам те" научих да ценя.
Но гори будна от въпроси нощта,
дали и ти би чул моята тишина,
с едничко "остани" пулсираща...
***
Мъглата помежду ни
се извива в цигарения дим.
За последно срещнати погледи,
разбирам, че за теб съм още ребус нерешим...
***
Все така непознати вървим в мрака.
На познатата пресечка се разделяме...
Луната вместо нас заплака
в отговори... Късни до безумие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
