Feb 16, 2008, 4:41 PM

Непознати

  Poetry
715 0 15

Безгласните "обичам те" научих да ценя.

Но гори будна от въпроси нощта,

дали и ти би чул моята тишина,

 с едничко "остани" пулсираща...

***

Мъглата помежду ни

се извива в цигарения дим.

За последно срещнати погледи,

разбирам, че за теб съм още ребус нерешим...

***

Все така непознати вървим в мрака.

На познатата пресечка се разделяме...

Луната вместо нас заплака

в отговори... Късни до безумие...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти си на възрастта на дъщерите ми, затова може би са ми близки вълненията ти...Пишеш докосващо и някак зряло - според мен. И съм сигурна, че най-доброто ти предстои! Поздрави!
  • Безгласните "обичам те" научих да ценя.

    Мъдро, вълнуващо!!! Браво, Таничка!!!
  • Силен стих!!!Браво!!!
  • Поздрав за прекрасния стих!
    Пожелавам сбъдване, Таня!
  • Много ви благодаря!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...