Feb 16, 2008, 4:41 PM

Непознати

  Poetry
717 0 15

Безгласните "обичам те" научих да ценя.

Но гори будна от въпроси нощта,

дали и ти би чул моята тишина,

 с едничко "остани" пулсираща...

***

Мъглата помежду ни

се извива в цигарения дим.

За последно срещнати погледи,

разбирам, че за теб съм още ребус нерешим...

***

Все така непознати вървим в мрака.

На познатата пресечка се разделяме...

Луната вместо нас заплака

в отговори... Късни до безумие...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти си на възрастта на дъщерите ми, затова може би са ми близки вълненията ти...Пишеш докосващо и някак зряло - според мен. И съм сигурна, че най-доброто ти предстои! Поздрави!
  • Безгласните "обичам те" научих да ценя.

    Мъдро, вълнуващо!!! Браво, Таничка!!!
  • Силен стих!!!Браво!!!
  • Поздрав за прекрасния стих!
    Пожелавам сбъдване, Таня!
  • Много ви благодаря!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....