Непознато дете
Непознато дете
Пръсти стрелят
В небето
Стари страхове
И мечти
Опитахме се да спасим
Което
Беше невъзможно
И сме пак тук
Върнахме се
Да копаем гробовете си
Непознато хлапе
От черноморските пясъци
Гледа напред
И се спъва в краката си
Един ден бях там
На следващия ме нямаше
Един ден те обичах
На следващия бих бавно камбаните
Но...
Хвърлен камък
По пътя
Докато чакам някой да спре
И всичко това се е изтъркало
От правене
Като коленете на...
Непознато дете
Бягащо назад
Далеч от приятелите
Облича си бързо пижамата
И го целуват мама и тати
Няма го вече
Шкафчето
В което подреждах
Внимателно
Всеки свой ден
И блъсках силно вратата
Когато ми се плачеше
Защото никога не бях искал
Да бъда човек
Като хората
Но не исках и да бъда различен
Аз просто бях аз...
Но това беше отдавна
Сега съм стар самотен рисувач
И съм прегърбен
Грозен
Портрет в рамка
Да
В рамка
В клетка
В капан
Днес навършвам двайсет и седем
И ми се иска да мога да бъда отново
Но вместо това раните си чеша
И в огледалото обръсвам си спомените
Днес ви се обаждам
За да ви кажа че съжалявам за вчера
Но вие сте в своите дупки
И сте си заровили главите да не чувате
Непознато дете бях
С пръсти които искаха да научат
И с очи
Да видят всичко
И всичко което се случваше
Беше направено за мен
И целият свят се вълнуваше
Да се върти около мен
И аз бях там
И го чувствах
Това цялото
И сега ми тежи че го нямам
* * *
Пак съм тук
Върнах се
Да си изкопая моето
И когато снегът се разтопи в дъжд
Искам да изляза на двора си
И да викам
И да се смея силно
Че съм тук
И че все още чувствам
Че съм с едно стъпало по-нагоре
Днес навършвам двайсет и седем
И започвам двайсет и осмата
08 януари 2010 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
