26.02.2009 г., 20:08

Непризнато

814 0 0

 

Ето ме отново тичаща,

бягам от теб.

За пореден път обичаща,

друг, а не теб.

 

Опитвах, може би безброй пъти,

забравях те, погребвах те...

Но отново чувах гласа ти,

намирах те, откривах те...

 

До днес така живях, в грях,

до днес за теб копнях, но не посмях,

дори една дума да ти кажа.

Но за сметка на това успях,

себе си поне жестоко да накажа...

 

Утре не ще моля и не ще прося,

но скрита даже от себе си

в душата си гола ще нося

спомена, изгарящ во веки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...